Колко мило .......

Човек в работата си се сблъсква с какви ли не ситуации , хора и емоции ,но идва и момент на удовлетворение от постигнатото. Ще ви разкажа един случай от днес :
.....Месеци наред работя с едно много симпатично семейство , хора на средна възраст интелигентни и възпитани , които вадят парите си с честен труд и знаят да ги ценят . Практични и същевременно отворени към новостите.Нещата вървят бавно - колебаят се и трудно взимат решение , но са винаги много тактични и не прекаляват с губене на времето ти. Днес случайно жената ми писа и коментирахме каква кухня трябва да направим - комбинацията на цветовете, материалите и разположението на уредите в нея . След нашия разговор жената ми писа следното изречение: ..."Пак ти благодаря за търпението, на мен също ми е приятно! Имах късмет да попадна на теб!"
Разбира се , че ми стана много приятно и й благодарих за казаните думи и оценката . Максимата " Клиента винаги има право" на Джон Селфридж мисля , че в днешно време не е много актуална . Попадала съм в ситуацията на клиент и съм си тръгвала разочарована от отношението на продавача.
Колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив , една добра дума ,един мил жест ......
Помислете си какви сме и какви искаме да бъдем !

welcome!

Началото на новата година и началото на моят блог. Това не е просто едно съвпадение , отдавна имам това желание блог , в който мога да си разсъждавам , да коментирам , обсъждам и споделям своите впечатления от действителността.
Изборът на псевдоним също не е случаен .Може би на някой ще се стори доста сладникав ,други пък ще го приемат за банален . Така ме наричаше моят баща , който за съжеление не е вече сред нас ,но винаги ще нося в сърцето си. Затова реших да избера именно него и всеки път в мислите ми да сме заедно.